Почти хазарт
Почти хазарт
Повтаряме обич?
Влизам в играта.
Изхвърляме джокер -
помощ не трябва.
Залога си знаем -
сам или двама.
(от минало помним
опит във драма )
Не спирам да мисля,
втренчвам се в него,
усещам мъглата,
май не ми дреме...
Измисля и мами,
с маска ме лъже.
Защо ли се крие?
Впримчва ме в въже?
Така се омайва
бос с правилата,
обърква и края -
много познато.
За истина време.
Дама! На показ!
И смешен е вече
злият му образ.
Не съм ти в обхвата?
Сбогом! Прекрасно!
Затръшнах вратата.
Втори път - ясно.
© Ани Виделова All rights reserved.
