Със некърпена риза и протрити сандали
на върха на дървото пренаписва смъртта си,
и не иска лула, иска някаква шапка
и случайно врабче - на ръба ù да кацне.
Да го гледа с око, зачервено от сънища,
а в перата му тихо да поникват звънчета,
да предчувства дъха на кайсии, от късните -
да се влюбва във тях, но да мрази септември.
Този мъж е съвсем като всичките други -
с гъсти сочни лета, листопади охулени,
от вървенето мръсен, не е толкова мургав и
не замеря петлите, дето ходят проскубани. ...