27.05.2011 г., 16:01 ч.

Почти като всички 

  Поезия » Друга
1329 0 23

Със некърпена риза и протрити сандали
на върха на дървото пренаписва смъртта си,
и не иска лула, иска някаква шапка
и случайно врабче - на ръба ù да кацне.

Да го гледа с око, зачервено от сънища,

а в перата му тихо да поникват звънчета,
да предчувства дъха на кайсии, от късните -
да се влюбва във тях, но да мрази септември.

Този мъж е съвсем като всичките други -

с гъсти сочни лета, листопади охулени,
от вървенето мръсен, не е толкова мургав и
не замеря петлите, дето ходят проскубани.

Този мъж е почти като всичките други -

на върха на дървото пренаписва смъртта си,
върху миглите - дъжд, на гърба - пеперуди,
и докато ги люби, пренаписва дъха си.

© Рени Бакалова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??