Sep 17, 2007, 12:36 AM

Почти на край света

  Poetry
635 0 1

Той: Почти на край света

към залеза на вечността...

Аз: ... аз те обичах.

Покорена, сластна, но така сама

държа венчило, над което плача и се вричам.

Той: Но ти оставаш все така безмълвен

навел глава, лъжата за да скриеш.

Аз: С глас тъй тих, но остър като жупел,

ти кръвта в прашинка триеш.

Той: Греха си искаш да изкупиш,

но няма как...

... не се забравя лесно!

Аз: Ти нали си бизнесмен? Искаш дори и мен да купиш!

Ала търсиш си и ресто!

Той: Защо ли влюбих се във теб?

Абсурден е понякога животът...

Аз: Толкова скромен, ала неоткрит поет...

исках те, ала и исках да помогна!

Той: Кога ли ще премина аз през този плет

като стена пред твоята душа?

Но нямам сили, за да смогна -

- опитай се да купиш друга и да й помогнеш!

Аз: Но, не! ... Аз чаках с вдигната глава...

Ах, как искаш още веднъж да вкуся тези устни!

Ох, как исках пак да пресуша

водопади, ветрове и суши!

ТОй: Попитах те, обичаш ли ме? Тишина...

От камъка какво ли друго да очакваш...

Но камъкът, дори от слънчевия лъч

се стопля, блика и раздава.

Аз: Покрита с камък, ала чудо - светлина!

Не, недей да се предаваш!

Обещавам... ще изгрее още ручей светлина!

Не, недей да ме оставяш!

Той: Почти на края на света

аз дочаках любовта...

Аз: Сред морето в тъмнина

се научих да не се предавам!

/Написано от мен и моят добър приятел Иван

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Удивително! С това червено и синьо се е получило като на вълнички. Все едно, че някой е разлял вода по лист хартия и тя се е набръчкала... А иначе съдържанието даже не мога и да го вдяна. За мен е пълна какафония!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...