Почти насън
Събудѝ ме през май или юни,
чак когато се стопли морето,
чак когато сред пясъчни дюни
във очите ми слънцето свети!
Чак когато поникнат цветята
и изпъстрят поля и градини,
а южнякът люлее житата
и изчиства небето до синьо.
Чак когато кайсиите в двора
се наливат с оранжева сладост,
а врабчетата, в клоните горе,
чуруликат и пърхат от радост.
Щом започват да падат листата,
тази есен на мен ми е чужда!
Аз сънувам пак моето лято!
И те моля, недей ме събужда!
© Елка Тодорова All rights reserved.
