Под арката на звезден миг
И сто звезди над мене да премигват,
в нощта за теб ще питам с тъжен глас.
Очите топъл блясък ще попиват
от пламъка небесен. Ала аз
в далечен силует ще те намирам -
сияние с цвета на небосклон.
От капките любов и днес отпивам,
звъни в мечтите верен камертон.
Ръце към хоризонта устремявам,
но как миражен блян да стигна, как?
Душата ми смирена заслужава
да литне в святост с поглед дал ѝ знак.
И с тази обич да останем цели
под арката на звезден миг изгрял.
Сърцата ни да пият чувства смело
в живот за нас отдаденост избрал.
© Цветето Б. All rights reserved.
