Под клепачите
Ще забравя за теб! Знам, ще мога! След време.
Ще изтлее тъгата в очите ми,
ще се срещнем навярно, аз през теб ще погледна
и ще бъда онази, щастливата.
Ще отмине по пътя тази пареща нежност.
Ще се скъса... Пак струна по струна!
Знам, че този финал е за нас неизбежен
(и за миг друг финал не ми хрумна).
Но сега скрих от теб под клепачите свят,
в който ти ме желаеш до болка,
в който аз те докосвам без вина или страх
и не искам да спра. И не мога...
Ако можех за кратко този свят да ти дам...
Вместо това те изпращам с усмивка.
Ще съм твоя понякога, някъде там
до мига, в който всичко утихне.
© Яна Вълчева All rights reserved.
Много ми хареса този стих! Поздравче!
