Под крило на ангел
Не ме послуша. Аз предупредих:
"Далече стой, ще ближеш после рани,
че колко преди тебе изгорих,
и ни един не стана ми избраник".
Намигна дръзко. Само се засмя.
Помислих си: "Какво пък, да опита".
И всичкият си женски чар разлях,
но тайно в свойте мрежи те оплитах.
Но ти се случи дяволски добър
"Река съм – каза – в мен ще се изгубиш"
Така и не разбрах кой падна пръв
в капана на емоции и думи.
То, огънчето, пламна и във сто
посоки чудни, сякаш разпиля ни.
A може би под бялото крило
вълшебен ангел двама с теб събра ни.
© Жанет Велкова All rights reserved.
По-скоро е преплитане на чувства и емоции, но беше много мило това, което каза 
