Oct 11, 2011, 11:36 PM

Под кръпките от упорита глупост 

  Poetry » Phylosophy
892 0 20
От белега не капе кръв. Не капе.
Пътечката си алена забравил.
Забравил и лицето, и ръката,
които с недомислие раняват...
По пътищата споменни единствено
се лутат гневни мисли - неудачници.
Събират сили да простят обидата,
но все не смеят прага да прекрачат...
Дори когато спрат да си починат,
по навик духат въглени заспали.
Един от тях - достатъчна причина
в сърцето пак да запламти омраза... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Random works
: ??:??