Под небесната завивка
Пред магазина, където всеки ден пазарувам,
се е сгушила дрипава, бедна женица.
Тя живее във вчера, а днес съществува
с мисълта за подхвърлена дребна парица.
Тя навярно е имала дом и мушкато,
по прозорците хвърляло къдрави сенки.
Тя е имала мебели, книги, приятели,
може би и дечица - едно или двенки.
Но съдбата е подла измамница стара -
разпиляла на прах и семейство, и къща.
За постелка и служи сега тротоара
и с небесна завивка от звезди се загръща.
Домакини минават почти безразлично
и подхвърлят монети от кумова срама.
Те не знаят, че тази жена ги обича
и дори не завижда, че нищо си няма.
Тя обича живота и друго не чака -
само някой да спре, "Добър ден!" да ù каже.
Ще се сгуши тогава усмихната в мрака
под небесна завивка, на постеля - паважа.
© Нели Вангелова All rights reserved.
