Под сенките на Бегликташ
Къде се срещат Богове и хора?
Под клепките на хоризонта спят
дъхът на вятъра и изгревите в розово
във вид на подредена тишина,
от календарни случки или спомени
и стъпки със изгубени лица.
Годините се впиват като корени
и след тревата пак расте трева...
Къде се срещат Богове и хора?
Където сянката на камъка мълчи
и тишината легнала отгоре му
заплита кротки слънчеви лъчи.
В пукнатините бавно и грижовно
предания растат като цветя.
Послания от Богове към хора,
че времето тече като река
и заличава стъпките на грешните,
измива на невинните кръвта...
За да четем днес между редовете,
че хората са гости на света,
във който камъните ги посрещат,
разделят ги или ги приютяват.
Нескопосния опит за разместване
прощават. И под слънцето остават...
Отличено с първа награда за поезия на Национален конкурс „С пламъка на родолюбието”
© Дочка Василева All rights reserved.
