Под сините клепачи на звездите

ти недей плачи, недей плачи -

аз под тихата нощна обител

ще закича две сухи очи,

ще заключа малинови устни

като тежка метална врата

към сърцето. Знам, то ще те пусне.

Аз дали ще те пусна... не знам.

Не прекрачвай напразно ти прага.

Като изповед там ще виси

омаляла, износена, стара,

обич-рана, горяла преди.

Ще замръзне росата на двора -

изваляни небесни сълзи

на раздяла. Какво да говорим!

Знам, боли. Помълчи, поплачи!

Забрави, че мъжете не плачат.

Най-кристалната, чиста сълза

се отронва от мъжки клепачи

след прощалния стих на жена.