Под сините клепачи на звездите
ти недей плачи, недей плачи -
аз под тихата нощна обител
ще закича две сухи очи,
ще заключа малинови устни
като тежка метална врата
към сърцето. Знам, то ще те пусне.
Аз дали ще те пусна... не знам.
Не прекрачвай напразно ти прага.
Като изповед там ще виси
омаляла, износена, стара,
обич-рана, горяла преди. ...