Mar 20, 2021, 1:49 PM

Под светлините на прожекторите

  Poetry » Love
623 0 1

 

 

Нали затова бяхме на кино,

да се срещнем отблизо с ролите,

в които от време на време

влизаме, избрали своя образ на звезда.

Нарочно, или съвсем нехайно,

ме каниш на коктейл и

експериментираш с маниер

на непревзет от филмовите мениджъри  нов актьор.

Деликатно ми посочваш

с два-три жеста на ръцете

и на слепите очи в тъмното, че противно

на градската забързана среда,

ще наминем оттук и оттам,

като осветени от прожектор,

без допълнителен план,

а само в рокля за коктейл.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ивайло, благодаря. Поздрави от част от снимачния екип.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...