Под воала на нощта
Целувам те и тихо напускам нашата постеля.
Къде отивам е загадка и за моето сърце.
Искам тялото си с другиго да слея,
да бъда милвана от чужди ръце.
Не мога да ти кажа тайната си никога аз.
Ще я крия под воала на нощта тъмна.
Търся нечий чужди устни в този късен час.
Душата ми умира раздвоена и скръбна.
Под воала на нощта скривам своите желания.
Не бих могла да ги изрека пред тебе сега.
Ще премълча и тези свои страдания,
самотна и обзета от старата тъга.
Не ще чуеш моите признания за моите грешки.
Спомените за тях сами ще ме терзаят.
Станах подвластна на трепети човешки,
които не вярвах, че ще ме познаят.
© Николина Барбутева All rights reserved.
