Под звездното
 

Луната се усмихна много близка - 
усети ме, гледам я, сама
изпрати ми сто стрели лъчисти - 
изпле нощта в лунна светлина.

И цяла преобърна ме отвътре, 
а чувствата ми лунен водопад, 
в отражение извая сбъдване -
оживи се звездния площад.

Пренареди едно съзвездие
на, което мечтите стават истини, 
изчисти всички минали премеждия -
погледна ни, под нея си и ти!

Там сред много движещи звезди
откъсна се една, и очерта пътека,
разпръска пламък в нечии очи -
под звездното събра ни леко, леко...