Dec 9, 2012, 10:50 PM

Подай ръка

  Poetry » Love
866 0 4

Подай ръка и ме свали от рая,

дървото на живота опознах,

отхапах ябълка накрая

и тръгнах да те търся по света.

 

Парче от сън, сълза от спомен

за мен си ти - единствен мой.

Светът за тебе ми напомня

и ме оставя без покой.

 

Затуй съм паднал ангел

и търся те с небесен зов.

Дали и ти от рай си паднал

и търсиш ме под името любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...