Подай ръка и ме свали от рая,
дървото на живота опознах,
отхапах ябълка накрая
и тръгнах да те търся по света.
Парче от сън, сълза от спомен
за мен си ти - единствен мой.
Светът за тебе ми напомня
и ме оставя без покой.
Затуй съм паднал ангел
и търся те с небесен зов.
Дали и ти от рай си паднал
и търсиш ме под името любов.
© Вяра Дамянова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
