В тревното зелено кадифе –
бели маргаритки и жълтурчета.
Да, това са всички цветове,
от които всъщност имам нужда!
Моята държава е Април.
Столицата казва се Усмивка.
Тайните ù още неоткрил,
с поглед на любовник я изпивам.
Знамето на моята страна
грее във зелено, бяло, жълто.
Везано е с пролетна трева,
чисти мисли, стихове-алтъни.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
