В тревното зелено кадифе –
бели маргаритки и жълтурчета.
Да, това са всички цветове,
от които всъщност имам нужда!
Моята държава е Април.
Столицата казва се Усмивка.
Тайните ù още неоткрил,
с поглед на любовник я изпивам.
Знамето на моята страна
грее във зелено, бяло, жълто.
Везано е с пролетна трева,
чисти мисли, стихове-алтъни.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
