11.01.2008
Разкъсана душата си събирах
и хранех се от чужди грехове,
но винаги в себе си намирах
сила пак да продължа напред.
Куршумни рани събирах в сърцето,
но пак продължавах напред.
С длани разравях небето,
а там намирах думи на поет.
И раните замествах с рими
и думите събирах в куплет,
говорех си с небесни херувими,
превърнаха ме те в истински поет...
© Erato Eratova All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
