11.01.2008
Разкъсана душата си събирах
и хранех се от чужди грехове,
но винаги в себе си намирах
сила пак да продължа напред.
Куршумни рани събирах в сърцето,
но пак продължавах напред.
С длани разравях небето,
а там намирах думи на поет.
И раните замествах с рими
и думите събирах в куплет,
говорех си с небесни херувими,
превърнаха ме те в истински поет...
© Erato Eratova All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
