Подпитват невъзпитаните чувства
Te, чувствата ни, все са невъзпитани,
като конете буйни без седла...
В часа за тишина те често викат,
мълчат си като пукел след това.
"Изпуснаха ни" първите години
(със седем сме по-млади затова).
Живеем си "ей тъй", "за ден да мине",
подпитваме възпитано "Кога?"
Когато дойде Ден на "няма мърдане"?
Кога безмълвно срутва се Света?
Кога Мечтите ще решим да сбъднем?
Кога ще се Намерим в Любовта?
"Защо така? - подпитват също чувствата,
"кому е нужно?" - питат след това -
да учиме "О, Шипка" наизуст ли?...
И честичко отвръщат "да бе, да!"
Подмятат ни прозрения сурови,
а раз-умът прегракнало крещи:
"Защото така ТРЯБВА, Бога ми!"
А трябва ли наИстина, или?...
Или пък това "трябва" не е думата,
заробила ума ни със страха,
че инак - що? - Ще "заиграе" гумено
пак палката по лудата глава???
Защото "трябва" иде от "изтребване"
(понякога се случва и това)
" и след смъртта сражава се поетът" -
"окопът-гроб" вещае Своб...
... О, Да!
като конете буйни без седла...
В часа за тишина те често викат,
мълчат си като пукел след това.
"Изпуснаха ни" първите години
(със седем сме по-млади затова).
Живеем си "ей тъй", "за ден да мине",
подпитваме възпитано "Кога?"
Когато дойде Ден на "няма мърдане"?
Кога безмълвно срутва се Света?
Кога Мечтите ще решим да сбъднем?
Кога ще се Намерим в Любовта?
"Защо така? - подпитват също чувствата,
"кому е нужно?" - питат след това -
да учиме "О, Шипка" наизуст ли?...
И честичко отвръщат "да бе, да!"
Подмятат ни прозрения сурови,
а раз-умът прегракнало крещи:
"Защото така ТРЯБВА, Бога ми!"
А трябва ли наИстина, или?...
Или пък това "трябва" не е думата,
заробила ума ни със страха,
че инак - що? - Ще "заиграе" гумено
пак палката по лудата глава???
Защото "трябва" иде от "изтребване"
(понякога се случва и това)
" и след смъртта сражава се поетът" -
"окопът-гроб" вещае Своб...
... О, Да!
© Кирил Ценев All rights reserved.
