Подсвиркване

на момичето с колелото  от съседната улица

Тя цялата е цвят,

палитра,

в издрано някакво платно,

прелива в пъстрите пастели,

дъга...

и старо колело.

Бонбонорозовото утро,

посреща с' синя топлина

от капки чиста и сънлива,

прохладна утринна роса.

Излиза рано окрилена,

светът зелен и тя така,

усмихвам му се засрамена,

че пак подсвирква си сама.

И среща някаква чернилка,

панелeния страшен блок,

шушука в ритъма на... клюка,

по-страшен е дори от смок.

Тя цялата е цвят,

палитра,

минава рано с колело,

и знае,  утре ще усмихне

панела,

с мъничко добро.