Подсвиркване
822
0
0
на момичето с колелото от съседната улица
Тя цялата е цвят,
палитра,
в издрано някакво платно,
прелива в пъстрите пастели,
дъга...
и старо колело.
Бонбонорозовото утро,
посреща с' синя топлина
от капки чиста и сънлива,
прохладна утринна роса.
Излиза рано окрилена,
светът зелен и тя така,
усмихвам му се засрамена,
че пак подсвирква си сама.
И среща някаква чернилка,
панелeния страшен блок,
шушука в ритъма на... клюка,
по-страшен е дори от смок.
Тя цялата е цвят,
палитра,
минава рано с колело,
и знае, утре ще усмихне
панела,
с мъничко добро.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Троева Все права защищены
