Подялба
Делим си земята парче по парче.
Животът простенва разкъсан от болка.
Над всички отгоре синее небе.
За хляба ни днес колко нужно е? Колко?
За глътката въздух какво ще дадем,
когато се давим в морето от злоба?
И има ли време, в което да спрем
преди да се впие в сърцето отрова
и алчност, която обсебва ума
и бавно разлага и мисли, и чувства?
Когато в борбата надвие плътта,
душата се гърчи безжизнено пуста.
Делим се на бедни, богати, добри.
На слаби и силни, на умни и прости.
За всеки от нас има набор от дни
и ние на тази земя сме на гости.
В подялбата губим парче по парче
от себе си. Господи, Ти помогни ни!
Любов да посеем, сърце до сърце.
Искрицата радост в очите върни ни!
© Ивелина Георгиева All rights reserved.
