По пукащите есенни листа
пристъпям тихо с уморена крачка
и пак до болка същите неща
ума ми мамят като веща врачка…
Все същата така ненужна жал
за отшумялата безшумно младост
и планове с предизвестен провал,
които за пред хората създадох.
Все тези спомени без топлина
за донкихотовските ми любови –
несподелени всички до една,
и блянове, че ще намеря нови. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up