Пòдзим
ПÒДЗИМ
По пукащите есенни листа
пристъпям тихо с уморена крачка
и пак до болка същите неща
ума ми мамят като веща врачка…
Все същата така ненужна жал
за отшумялата безшумно младост
и планове с предизвестен провал,
които за пред хората създадох.
Все тези спомени без топлина
за донкихотовските ми любови –
несподелени всички до една,
и блянове, че ще намеря нови.
Все същите химерни светове,
в които от реалния се крия,
към който нищо днес не ме зове –
освен шептежа на Лукаво Злия.
Все същите надежди отпреди,
че някак всичко скоро ще оправя,
че всеки пъзел ще се подреди
и сам от себе си ще се избавя.
Все същите побъркани мечти
за СЛАВА!, за ПРИЗНАНИЕ! след гроба…
Поет да бъдеш, болест е почти
и няма лек… – освен въже през лоба…
***
По пукащите есенни листа
притичвам шумно с разгневена крачка
и мразя всяка минала мечта,
втълпена ми от шарлатанка врачка!
30.10.2021, 00:29, Горно Дряново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Раммадан Л.К. Всички права запазени
