ПОЕМА ЗА БАЩА МИ/продължение №2

2/ Щом заговоря за родата,

Аз "ПОЕМА ЗА БАЩИ"/продължение №2 започвам с дядо ми Иван,

Той бил известен по селата,

със името Дели Иван.

Делия значи луд гидия.

Веднъж бил турците с колнук.

И тайни няма да разкрия,

да кажа , че не е боклук!

Тук още хората разказват,

за този приказен колнук,

на турците, той е показал,

Дели Иван, е още тук!

А баба ми Дели Иванка,

била и тя ербап жена ,

тя като своя мъж-бабанка,

начело в селото била!

Тя спяла на една черница,

със пушка е със ятаган

и пазела като орлица,

големия семеен стан.

С голям имот и с много ниви,

най-много в цялото село-

не давали „боклук за сливи“,

и не навеждали чело!

Но двамата били бездетни.

Наследника – осиновен…

И той ръкавите запретнал,

да ги замени някой ден!

Наследник бил им дядо Слави.

Бил син на неговия брат.

И той следа в рода оставил

и сложил в него своя вклад…

И тръгнал напред дядо Слави…

Щом работата му върви.

И той се в селото прославил…

Но не за дълго бил, уви!

ПРОДЪЛЖЕНИЕ №3

ПОЕМА ЗА БАЩА МИ

3/Стопанството си ръководел…

И все пред  другите вървял.

С ратаите на къра ходел.

И със умение успял!

Той два пъти бил пред олтаря.

Невястата му Господ взел.

И бил пренуден да повтори…

И клетва втори път прочел!

Останали му пет сирачки,

Несъщи таткови сестри,

За пилците си търсил квачка,

Съдбата да не ги мори!

Потърсил той жена отново,

макар и мащеха, нали?!

Не с  чисто злато, но с олово,

опитал да ги съхрани!

За втори път той се оженил,

вземал  жена от Коз Бунар,

довел той баба ми Елена,

със пет дечица барабар.

Но пък доведените братя,

останали си в Коз Бунар,

но те  при всичките обрати,

от село пиели нектар!

А пък баща ми , татко Кръстю,

от този брак бил прероден…

Обгрижван от сестри чевръсти,

с внимание бил обграден.

На къщата той бил ,“ мизинче“,

наследник чакан на рода,

На Дядо първородно синче,

Дошло да го смини в света!

  / „ Мизинче“ е  най-малкото и най- желаното дете/