Mar 8, 2013, 7:58 PM

Поема за жената

  Poetry » Other
1.7K 0 1

 

 

       ПОЕМА ЗА ЖЕНАТА

 

 

Поемам твоята десница,

целувам топлата ти длан,

оглеждам се в очи звездици,

огрява ме неземен плам.

От устните отпивам сила,

нежна като пеперуда,

смеха ти детски любя, мила,

да те сменя, не бих със друга.

Косите като перлен шал

обвиват ме в прохладна нощ,

вкуся ли целувката ти страстна

влудяваш мъжката ми мощ.

С нежен глас от устни сочни

като плод през лятото презрял,

разгаряш страсти в мен порочни

разтварям се във думите ти, онемял.

От усмивка, дето заслепява

с наниз зъби снежно бели,

все едно сто бляскави кристали

на устните като че ли са спрели.

А походката - какво за нея,

нозете стройни я редят,

сякаш ангелско перо се рее

в пространство от кристален свят.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...