8.03.2013 г., 19:58

Поема за жената

1.7K 0 1

 

 

       ПОЕМА ЗА ЖЕНАТА

 

 

Поемам твоята десница,

целувам топлата ти длан,

оглеждам се в очи звездици,

огрява ме неземен плам.

От устните отпивам сила,

нежна като пеперуда,

смеха ти детски любя, мила,

да те сменя, не бих със друга.

Косите като перлен шал

обвиват ме в прохладна нощ,

вкуся ли целувката ти страстна

влудяваш мъжката ми мощ.

С нежен глас от устни сочни

като плод през лятото презрял,

разгаряш страсти в мен порочни

разтварям се във думите ти, онемял.

От усмивка, дето заслепява

с наниз зъби снежно бели,

все едно сто бляскави кристали

на устните като че ли са спрели.

А походката - какво за нея,

нозете стройни я редят,

сякаш ангелско перо се рее

в пространство от кристален свят.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...