8.03.2013 г., 19:58

Поема за жената

1.7K 0 1

 

 

       ПОЕМА ЗА ЖЕНАТА

 

 

Поемам твоята десница,

целувам топлата ти длан,

оглеждам се в очи звездици,

огрява ме неземен плам.

От устните отпивам сила,

нежна като пеперуда,

смеха ти детски любя, мила,

да те сменя, не бих със друга.

Косите като перлен шал

обвиват ме в прохладна нощ,

вкуся ли целувката ти страстна

влудяваш мъжката ми мощ.

С нежен глас от устни сочни

като плод през лятото презрял,

разгаряш страсти в мен порочни

разтварям се във думите ти, онемял.

От усмивка, дето заслепява

с наниз зъби снежно бели,

все едно сто бляскави кристали

на устните като че ли са спрели.

А походката - какво за нея,

нозете стройни я редят,

сякаш ангелско перо се рее

в пространство от кристален свят.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...