May 15, 2009, 11:47 AM

Поет-стих-плете-поетеса-го-разплита :)

5.1K 13 72

Поетите са… адски откачени.

И никога не стъпват по земята.

Цинични са, но не и отегчени,

а казват, че ранима е душата…

 

За ласкавите думи имат остър слух,

на критика не носят, подразбира се.

Умеят да се защитават с боен дух,

талантът, често, на PR-а им дължи се.

 

Не бързай да изпадаш в конфронтация,

ако не си готов за битка, като в Троя.

С поетите е нужна навигация,

а спорът свежда се до „по-голям е моя”.

 

Къде съм тръгнала с поет да споря,

като дори си нямам… стихострел!?

Ясно. Така не мога да се боря…

На едни Бог дал, а пък от други взел.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Станоева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хм, стихобитка се развива кой разбира само тук се спира
    Хареса ми, макар да го чета чек сега след толкова време...
  • Тук теологията не е водеща тема, макар да има теологична препратка във финала. Цялото стихотворение е ирония и то насочена към конкретен автор, който отдавна не е част от сайта. Вероятно затова ви убягва водещата идея.
  • "Защото, който има, на него ще му се даде, и то в изобилие. А който няма достатъчно, от него ще се отнеме и това, което има." Извинявам се, аз ли нещо не съм разбрал (и без да съм специалист в теологичните въпроси и тълкувания), обаче- само на мен ли това ми звучи странно и несправедливо?
  • Отлично!
    Поэты разною неправдою живут,
    Но держат это от других в секрете,
    Не потому, что правду не поймут,
    А потому, что нет её на свете.
  • Благодаря!

Плети, поетесо, плети! 🇧🇬

Тя поетесата е роза по душа
умее да ухае в тъмнината
и често вижда в тръните - цветя,
но случва се боде и тя самата.
Тя поетесата е котка по душа ...
776 1 11

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....