May 15, 2009, 11:47 AM

Поет-стих-плете-поетеса-го-разплита :)

5.1K 13 72

Поетите са… адски откачени.

И никога не стъпват по земята.

Цинични са, но не и отегчени,

а казват, че ранима е душата…

 

За ласкавите думи имат остър слух,

на критика не носят, подразбира се.

Умеят да се защитават с боен дух,

талантът, често, на PR-а им дължи се.

 

Не бързай да изпадаш в конфронтация,

ако не си готов за битка, като в Троя.

С поетите е нужна навигация,

а спорът свежда се до „по-голям е моя”.

 

Къде съм тръгнала с поет да споря,

като дори си нямам… стихострел!?

Ясно. Така не мога да се боря…

На едни Бог дал, а пък от други взел.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Станоева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хм, стихобитка се развива кой разбира само тук се спира
    Хареса ми, макар да го чета чек сега след толкова време...
  • Тук теологията не е водеща тема, макар да има теологична препратка във финала. Цялото стихотворение е ирония и то насочена към конкретен автор, който отдавна не е част от сайта. Вероятно затова ви убягва водещата идея.
  • "Защото, който има, на него ще му се даде, и то в изобилие. А който няма достатъчно, от него ще се отнеме и това, което има." Извинявам се, аз ли нещо не съм разбрал (и без да съм специалист в теологичните въпроси и тълкувания), обаче- само на мен ли това ми звучи странно и несправедливо?
  • Отлично!
    Поэты разною неправдою живут,
    Но держат это от других в секрете,
    Не потому, что правду не поймут,
    А потому, что нет её на свете.
  • Благодаря!

Плети, поетесо, плети! 🇧🇬

Тя поетесата е роза по душа
умее да ухае в тъмнината
и често вижда в тръните - цветя,
но случва се боде и тя самата.
Тя поетесата е котка по душа ...
769 1 11

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...