Поете, как път към теб да намирам,
нали съм си ветренна, а няма ограда,
която мен да ме спира.
А колко любови през теб са преминали,
били са и са си заминали.
За тях си писал в късните вечери
и в ранни утрини ти тях си сънувал.
Мене ме няма във твоите стихове,
ти просто не си ме познавал.
Но техните сенки над теб са надвесени,
описани в песни, живот си им дал.
Лицата им в слова са запечатани: ...