Поетите... и лудите... и слепите...
Колко много са станали лудите,
всъщност имат си цар - и войска,
щом по пейките вече целуват се,
тя за... мъж или той за... жена...
Да, било е - Амура пробождал те,
днес им свети... зелен светофар,
стимулиращ всеобщото свързване,
но за кратичко, после - Бог дал...
А какво пък да кажем за слепите,
що се взират нахалост, в нощта,
не за ярки звезди - за жълтиците,
после крият под грим – съвестта!
Е, добре, че ги има - Поетите,
с тези техни, безброй светове,
като малки светулки, заети са,
пак да сгряват надеждата в теб!
И когато децата ни - клетите,
те, попитат – какъв да съм Аз,
ще им кажа - ценете монетите,
но не падайте в тяхната власт,
Любовта е съдба на Човеците,
Свобода - пък е тяхната страст,
а в душите ви Слънцето свети ли,
не напразно, били сте, след нас!
© Ангел Колев All rights reserved.
