Поетът

Поетът шумеше,

топло му беше,

курнáз се изниза

от копринена риза.

Гол се затича,

на шут заприлича.

В морето се гмурна,

небето обърна.

Звездите насáди

по голи ливади.

Охлюви яхна,

за сбогом си махна.

На змей се изплези,

с облак замези.

С гларуси пи

чак до зори.

Направи си Муза

от бáбина блуза.

Седна и писа,

но взе да го втриса. 

Всичко обърка,

налегна го скука.

Елече навлече,

студено му беше.

Печката стъкна,

папка измъкна.

Стихове стари

с огън попáри.

Седна във мрака

и гóрко заплака

за младост, за бриза,

за тънката риза.