"Не пипайте поетите!". Защото,
дори да им извадите окото,
те по-далеч ще виждат пак от вас.
Загубили с живота всеки бас
ще бъдете, а дните ви проклети,
на мушка, ако тъжните поети
държите с остър и хаплив език.
Незнайният поет е по-велик
от войнстващите, бесни генерали,
защото те дори не са разбрали –
поетът е на времето сълзата,
невидима, но искрено пролята.
© Мария Панайотова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
