Поетът на любовен лов из нета
Любовен глад подгони днес Поета
и спешно той приготви се за лов.
Ще трябва да се пусне пак из нета
и да отстреля някоя любов...
Във ловните доспехи се накипри,
запаса поетичен патрондаш.
Те, завалийките, уж много хитри,
но дават жертви не веднъж и дваж...
С най-ситните сачми ще ги улучи -
с любовен стих, еротика, сонет...
Пернати дребни или к`вот` се случи,
нима ще затруднят един поет!...
Наблизо в храсталака 5-6 свраки,
по навик се надвикват, вдигат шум...
Опасността ги дебне тези каки,
на тях дори не идва им на ум!
Перото си наточи и прицели,
и гръмна ги с един любовен стих...
След „Ах!” и „Ох!”, напълно изтрещели,
ги хвърли във торбата мълчалив...
Ми, свраки-свраки - кой ще му придиря?...
Нали са все трофеи от лова?...
Но ето, влезе тука в нова диря...
Какво ли ще излезе от това?...
И – хоп! - във виртуалната горичка
извади нашият голям късмет –
една невинна, младичка сърничка!
Свали я още с първия сонет!...
Дай, Боже, все такива дни щастливи!...
По-вкусно си е сърнешко месце!
Изхвърли мигом свраките кресливи...
Доволен, радостно потри ръце...
© Роберт All rights reserved.
