Поетът на любовен лов из нета - 2
Доволен се прибра от лов Поета
в торбата с дивеч - сърнешко месце.
Във кухнята веднага се разшета,
големия тефтер с рецепти взе...
Избра си печеното. Половинка,
със оня приказен, пикантен сос -
от касис и червена боровинка!...
А виното не беше под въпрос.
И заредù голямата тавичка,
за случая направи даже кръст.
Във фурната когато сложи всичко,
програмата избра с треперещ пръст...
Та седна после и така зачака.
А времето нарочно сякаш спря.
Часовникът, макар и да тиктака,
стрелките местеше едва-едва...
Задрямал бе, когато чу сигнала -
като камбана в него проехтя...
Горкичкият - за прясно закопнял е...
Във фурната едва не се навря...
Но, Боже мой, какво сега се случи?
Такова старо, жилаво месо,
не би отхапало дори и куче!...
Издъни се Поета!...Сто на сто!...
И вместо крехка младичка сърничка,
в тавата – бут от дъртичка коза!!!
Ще си остане гладен – туй е всичко!
Е, как ще преживее той това?...
Очите май предали са го вече?
И капва в кухнята една сълза...
Сърничките са в спомена далечен...
Такъв нечуван срам!... Но чак - коза?!...
© Роберт All rights reserved.
Лирическият изтрепа от смях и дивите свинки, не само "дъртите кози". Еми поуката е ясна: Каквото и животно да срещнеш по пътя не го прибирай вкъщи да го печеш.
