Mar 6, 2011, 8:28 PM

Поезия

  Poetry
571 0 1

Живее тя

в сърцето ти

като роса по устните

Звезда в душата,

води смело кораба

високо над водата

Ти летиш!

Когато падаш

и пропадаш

когато пееш

и се усмихваш

на слънцето в очите си

Хората се пазят

хората недоумяват

и те корят -

" ще паднеш

Много ще боли"

Така е

Боли

Стрелата повече от цветето ранява

А тя, поезията, оцелява

И пак летиш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...