Поезия 2
Тъй като частично усвоих плоскостъпния ямб, реших да се опитам в разностъпен дактил, избягвайки силаботоническото правило, на един ударен, двама не ударени. Общо погледнато, сътворих една поетична какофония, базирайки се на това, че фалангите на кита, който също е бозайник са повече от три.
Разбира се, че се шегувам, но терминология в поезията, музиката и изобразителното изкуство ме дразни.
Нарекох стиха си
Песента на кита
https://www.vbox7.com/play:489de242
Събуди се, мое дете.
Днес над нас проблясват вълните.
грее слънце на синьо небе,
мрачно, тъмни са пак дълбините.
Песен нежна ще пея дете.
За красивия свят на простора.
Звуци странни за вечно море.
Ти щастливо си нямаш умора.
Да танцуваме малко дете.
Ще усетим телата си леки.
В тебе радост щастлива зове
във водите живеем навеки.
Ти си моето ведро дете,
Сътворено от Бог и мечтите.
Как тупти чувам малко сърце
и забравям за края на дните.
Ние плуваме в чудния свят,
дето пъстрите рибки лудуват.
И коралите в приказен цвят
с водораслите плавно танцуват.
Ще ти пея мое дете
своя майчина китова песен.
Тя вълни от любов ще сбере,
за да бъде живота ти лесен.
© Гедеон All rights reserved.
