Весела музика нейде звъни

тихо и нежно ефирни вълни

разнасят прекрасния глас в тишината 

и пак се възражда и грей красотата. 

Там, сред скалите, сред бурени диви, 

сред чукари самотни, горди и сиви, 

окичена с хиляди живи цветя, 

с лъчите блестящи на утрото - тя

дошла е, де вятърът волно лети 

де всяко създание свободно цъфти! 

От чудния пролетен лъх окрилена

тя в патос чаровен сияе озарена! 

Природата цяла със нея ликува. 

Сърцето ѝ чисто се с трепет вълнува. 

И името нейно във вси векове - 

Поезия дивна - навред се зове!