Поезия дивна
Весела музика нейде звъни
тихо и нежно ефирни вълни
разнасят прекрасния глас в тишината
и пак се възражда и грей красотата.
Там, сред скалите, сред бурени диви,
сред чукари самотни, горди и сиви,
окичена с хиляди живи цветя,
с лъчите блестящи на утрото - тя
дошла е, де вятърът волно лети
де всяко създание свободно цъфти!
От чудния пролетен лъх окрилена
тя в патос чаровен сияе озарена!
Природата цяла със нея ликува.
Сърцето ѝ чисто се с трепет вълнува.
И името нейно във вси векове -
Поезия дивна - навред се зове!
© Петър Стефанов All rights reserved.
