Пак ли си красива
и се сбъдваш
в идните ми, слепи дни,
пак ли мързелив съм -
да си тръгвам,
без глас, напевно, казвам: остани!
Поезията те очаква,
очите ми, душевния разкош...
и цял един живот във радост
не е за нас, ако е без любов!
© Маломир Стръков All rights reserved.