Поезията е картина на стената.
Поезията е картина на стената
забравена висяща си така...
Защо обаче чувствам в нея вятъра
и аромата на несъществуващи цветя?
Защо часовника от нея ми тиктака
и отброява ми секундите така?
и нежно ме погалва светлината
протегна ли към слънцето ръка...
И балерината във фина бяла рокля
танцува пак единствено за мен,
на ъгъла на уличката просяк
за левче благославя моя ден.
Поезията е кристално огледало,
подарък е, тъй нежен и чуплив...
Не знам дали от Бог или от Дявола,
но вгледаш ли се в него си красив.
Поезията е картина на стената
рисувана с божествена ръка
във нея оживява в миг Душата
щом я докоснеш със очи през Любовта.
© Ангел Милев All rights reserved.
