Поглед към синева

Aug 30, 2008, 11:09 AM

Poetry » Other

583 0 5

Душата ти докосва нежно,
различно, не където той...
Усмивка в синьо безбрежно,
горят очите - звездоброй.
Опознатото остава в мен -
единствено, отдавна прието,
във вихрено препускащ ден
мой спътник той е, общо ято.
Енигматично живо случване
наситено душевно, приятно.
Търсене на път, отключване
избор клонящ към понятно... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Поглед към синева

Want to read more?

Random works