30 ago 2008, 11:09

Поглед към синева 

  Poesía » Otra
520 0 5

Душата ти докосва нежно,
различно, не където той...
Усмивка в синьо безбрежно,
горят очите - звездоброй.

Опознатото остава в мен -
единствено, отдавна прието,
във вихрено препускащ ден
мой спътник той е, общо ято.

Енигматично живо случване
наситено душевно, приятно.
Търсене на път, отключване
избор клонящ към понятно...

Брегът е нужен, без забрани,
ъгловати камъни днес няма,
до един загладени... Без рани
извиращото щом лек дарява.

 

(а)

29.08.2008г

(цикъл "Посветено")

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??