Поглед към синева
Душата ти докосва нежно,
различно, не където той...
Усмивка в синьо безбрежно,
горят очите - звездоброй.
Опознатото остава в мен -
единствено, отдавна прието,
във вихрено препускащ ден
мой спътник той е, общо ято.
Енигматично живо случване
наситено душевно, приятно.
Търсене на път, отключване
избор клонящ към понятно...
Брегът е нужен, без забрани,
ъгловати камъни днес няма,
до един загладени... Без рани
извиращото щом лек дарява.
(а)
29.08.2008г
(цикъл "Посветено")
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
