Душата ти докосва нежно,
различно, не където той...
Усмивка в синьо безбрежно,
горят очите - звездоброй.
Опознатото остава в мен -
единствено, отдавна прието,
във вихрено препускащ ден
мой спътник той е, общо ято.
Енигматично живо случване
наситено душевно, приятно.
Търсене на път, отключване
избор клонящ към понятно...
Брегът е нужен, без забрани,
ъгловати камъни днес няма,
до един загладени... Без рани
извиращото щом лек дарява.
(а)
29.08.2008г
(цикъл "Посветено")
© Анета Саманлиева Все права защищены
Поздрав и усмивка за вас.