Поглед, усмивка и спомен
На един приятел
RRR
03.01.2008 г.
Потопих се в пътуване, някъде там,
където никой не спира.
И открих теб край пътя, спокойно сам,
а, за бога, не търсех намиране.
Докосна ме с поглед. Умората в мен
пренебрегната, гръб ми обърна.
Ти направи ми място, аз седнах до теб.
За малко. Преди да си тръгна.
Споделих ти безмълвно разни свои неща
и поплаках без сълзи и жестове.
Ти погали ръката ми с твойта топла ръка.
Без докосване! Естествено...
И ненужно опазен в стъклена сфера,
моят свят скри ме с тежка присъда...
Ала ти ме видя! Само ти ме намери
такава, каквато искам да бъда.
Аз си тръгвам. Не е редно да сядам до теб.
Просто пак наруших правилата.
Имах нужда! За малко! Като всеки човек
да усетя ръка на приятел.
Утре пак, много силна и много сама,
ще живея по всички закони.
Но ще има в сърцето ми една топлина,
един поглед, усмивка и спомен.
© Цвети Пеева All rights reserved.
