Feb 26, 2007, 10:02 AM

Поглед в огледалото

  Poetry
816 0 5

Отдавна не се бях заглеждала в огледало -

Лицето повехнало, отдавна немладо,

зъбите - под всякаква критика всички.

това не е само въпрос на парички.

 

Косата, нещастната - рядка и права,

може би трябва да се оправи?

Дрехите стари, с годините минали,

шити по мода, отдавна отминала.

 

Гледам очите - и те не са същите,

а и устата от бръчки се мръщи.

После надолу гледам гърдите -

кротко лежат на корема ми, милите.

 

Талия, ханша, бедрата ги няма.

Кога ли е станалатази промяна?

Пак си намествам добре очилата

и гледам се с ужас и паника цялата.

 

Само сърцето ми бие забързано,

като на млада мома, необвързана.

Бие и тръпне като на птиче,

но аз не съм вече младо момиче.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

  • сърдечно ви благодаря!
  • То с годините май гледаме грешни огледала. Но е важно как се чувстваме!!! Поздрави, Нели!!!
  • Годините летят, но нека останем млади момичета в сърцата си, е не винаги е лесно де
    Поздрави и прегръдки!
  • благодаря , мила! При мен всичко е истинско,но само тук ме цените.А сърцето............?
  • Хехехехехех
    Поздравявам те за този истински стих!!!
    Да, важно е как се чувства сърцето!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...