26.02.2007 г., 10:02

Поглед в огледалото

813 0 5

Отдавна не се бях заглеждала в огледало -

Лицето повехнало, отдавна немладо,

зъбите - под всякаква критика всички.

това не е само въпрос на парички.

 

Косата, нещастната - рядка и права,

може би трябва да се оправи?

Дрехите стари, с годините минали,

шити по мода, отдавна отминала.

 

Гледам очите - и те не са същите,

а и устата от бръчки се мръщи.

После надолу гледам гърдите -

кротко лежат на корема ми, милите.

 

Талия, ханша, бедрата ги няма.

Кога ли е станалатази промяна?

Пак си намествам добре очилата

и гледам се с ужас и паника цялата.

 

Само сърцето ми бие забързано,

като на млада мома, необвързана.

Бие и тръпне като на птиче,

но аз не съм вече младо момиче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • сърдечно ви благодаря!
  • То с годините май гледаме грешни огледала. Но е важно как се чувстваме!!! Поздрави, Нели!!!
  • Годините летят, но нека останем млади момичета в сърцата си, е не винаги е лесно де
    Поздрави и прегръдки!
  • благодаря , мила! При мен всичко е истинско,но само тук ме цените.А сърцето............?
  • Хехехехехех
    Поздравявам те за този истински стих!!!
    Да, важно е как се чувства сърцето!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...