Sep 30, 2014, 8:41 PM

Погребано сърце

  Poetry » Love
2.2K 0 9

ПОГРЕБАНО СЪРЦЕ

 

Забраних си за теб да мечтая,

всеки полет заключих към теб!

Най-свирепата болка е тая –

да положиш сърцето в ковчег!

 

Невъзможност жестока дели ни,

нямам нищо какво да ти дам...

Но дори и пътека да има,

аз не искам за нея да знам!

 

И не искам ти в мен да се влюбваш –

този свят е безочлив, суров...

Ще се смеят на твоята лудост,

без да знаят какво е любов!

 

Тъй си шепна – молитва потребна...

И с ей тези си двете ръце

днес в земята студена погребвам

мойто живо пламтящо сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Радомирова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много силно, затрогващо, разтърстващо.
  • Не, в никакъв случай не погребвай сърцето си - има още толкова любов, която да раздадеш и много стихове за любовта, които ще напишеш! Поздравления за прекрасната поезия!
  • Силно,много силно!
  • Поздрав!Честит празник!Ще си позволя нещо:
    "Да вдъхна въздух позволи
    от тоз,що дишаш ти сама.
    Той сладък е за мен,дори
    да носи в себе си смъртта!" Мур
  • Изключителна поезия Прекрасно е Тини.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...