Jul 6, 2010, 11:48 AM

Погребение

  Poetry » Other
743 0 2

Изведнъж Времето спря.
Някой сложи в стрелките му скоби.
Да изтлее забрави Мигът.
Да се случи забрави Животът ми.

И Посоката явно сгреших.
Не посипах невярата с пясък.
Не умрях, след като се родих.
Не обърнах на Спомена чашата.

Изведнъж Младостта ми умря.
И забравих да се променям.
Някой в миг ме свали от Света.
От невяра се срути Вселената.

Оптимизмът ми се сломи!
Некролози разлепва Надеждата.
Без Любов, без Сърце, без Мечти -
най-добре ме кремирай във пещите!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...