Погребение
Погребение
Все още дишам,
но отвътре съм мъртва.
Сама си направих погребение
и на него нямаше гости.
Изпратих се сама
напред във вечността.
Без теб не мога,
няма как да продължа.
Затова си устроих погребение
и на него нямаше гости.
Умрях в деня, в който ти си замина.
Знаеш ли, че дишането не е признак на живот?
Защото аз дишам, но не живея.
Знаеш ли, че пулсът не те прави жив?
Защото аз имам пулс, но не съм жива.
Аз съществувам.
Всеки дъх е за теб,
всеки удар на сърцето е за теб.
Едва ли ще се върнеш,
но аз продължавам да се надявам...
...да те видя още един път...
...да усетя дъха по кожата си...
...да експлодират емоциите в мен...
Съживи ме! Моля те!
Събуди ме от вечния сън!
Само ти го можеш...
...но теб те няма...
Затова устроих си погребение
и на него нямаше гости.
Беше само ти...
...в главата ми...
...в сърцето ми...
Д.Ц.
© Анонимен All rights reserved.
