Погрешните не знаят да обичат
"Добрите момичета отиват в Рая, лошите - в Ада, а умните - където си поискат."
Жена ти е съкровище. Пере.
И ризата ти сутрин закопчава.
Със сигурност от мене по-добре
излъсква пода, моли и прощава.
Звъни да чуе нежния ти глас
и готви най-страхотните спагети.
Защо тогава днес съм между вас?
Нали и тя е слънце, да ти свети?
Нали е до побъркване добра
и прави ти живота птича песен?
Ти май обичаш сложната игра.
(От обич можеш чак да се обесиш.)
Не, аз не свалям грешните звезди,
но грешните мъже са по вкуса ми.
Така и не разбрах защо и ти
отронил си във гражданското дума.
Навярно търсиш лудия симптом,
след който да развиеш безобразие.
Не ти се пуши пура с дъх на ром.
Не ти е до приучена фантазия.
До болка си привикнал с онова,
което носи сигурност и мира.
Сега е време твоята глава
да падне ничком. Моята секира
изострила съм като сетиво
и чака да прошепнеш, че ме искаш.
Влюби се в мен, да разбереш какво
е карало поетите да пишат.
Обичай ме наистина. И сам
цевта ми ще замолиш за пощада.
Попаднеш ли в горещия капан,
по дланите ще търсиш път към ада.
Уплаших ли те? Знаех и сама.
Мъжете като тебе криволичат.
Отивай си при вярната жена.
Погрешните не знаят да обичат.
© Яна All rights reserved.
